Какъв контрол имате. От множеството книги, посветени на отглеждането и възпитанието на децата, лесно може да останете с впечатлението, че развитието на детето е изцяло във ваши ръце. Свършите ли си добре работата, ще имате и добро дете. Съседката ви, чието момченце е направо съвършено, се чувства великолепно. А ако детето ви проговори късно или избухва по-често от него, естествено вината е изцяло ваша.

Само че не е. Истината е, че някои деца са редени с темперамент, който ги прави по-трудни за успокояване, по-страхливи, по-дръзки, по-напрегнати, или c други думи по-сериозно предизвикателство за родителите. Ако имате късмет, бебето ви ще е спокойно и темпераментът му ще подхожда на вашия. Ако не сте чак такива късметлии особено ако темпераментът на детето ви доста се разминава с очакванията ви и с личния ви стил, може да се наложи да придобиете специални умения, за да помогнете на детето си да расте във възможно най-здравословната среда и да бъдете родител, без да полудеете. Например може да се наложи да се научите как да успокоите бебе, което има колики (въпреки че това не е нещо, което човек копнее да научи!), или как да помогнете на прекалено предпазливото дете да започне да поема малки рискове.

Специалните умения обаче не са достатъчни. Първо, ще трябва да приемете, че детето ви е такова, каквото е. Като родител имате най-голямо влияние върху формиращата се личност на своето дете, но изобщо нямате пълен контрол. За децата е важно да се чувстват приемани и да бъдат приемани. Едва след това те ще могат да се справят все по-успешно с помощта на родителите си.

Приемете детето си такова, каквото е. Какво се случва, ако детето, което родите, е много различно от онова, което сте смятали, че искате? Ако не подозирате за съществуването на такъв проблем, той може да е причина за се" риозни неприятности между родители и деца. Разбира се, родителите също представляват оформени личности, които не могат да се променят само за една нощ. Една блага семейна двойка е подходяща за възпитанието на чувствително дете, но може да се окаже неподготвена за енергично и взискателно момче, което непрекъснато обърква и предизвиква мама и татко, колкото и да го обичат. Друга двойка пък може лесно и с радост да се справи със своя буен син, но да бъде дълбоко разочарована от едно тихо и вглъбено дете.

Всъщност няма значение даш родителите са интелигентни хора, които много добре съзнават, че не могат да избират какво ще бъде детето им. Те са човешки същества, които имат нерационални очаквания и могат да се почувстват донякъде подведени.

Освен това по време на своето развитие децата могат съзнателно или несъзнателно да ни напомнят за брат, сестра, баща или майка, които в даден момент са ни създавали проблеми. Една дъщеря може да притежава черти от характера на по-малката сестра на майка си, която непрекъснато й е досаждала, без майката да съзнава, че точно това до голяма степен е причината за раздразнението, предизвиквано от детето й. Един баща може да се дразни от плахосгта на сина си и да не си дава сметка, че самият той много трудно е преодолял свешшвостта си като дете.

Някои наричат това добра приспособимост т.е. степента, до която очакванията, целите, надеждите, мечтите и амбициите за децата ви съвпадат с вродените им способности и темперамент. Тази приспособимост ще предопределя докошсо добре се развиват отношенията ви c децата по време на тяхното отглеждане и възпитание.

Проблемите на приспособимостта предизвикват огромни проблеми в семействата. Например, ако изпитвате силно разочарование, че детето ви не е математически гений или му лштсва координираност, и отделите много време, за да го превърнете в нещо, което то не е (и за което не притежава вроден талант), мога да ви гарантирам, че сериозни проблеми очакват и вас, и детето. Но, от друга страна, ако се научите да приемате и да обичате детето си заради това, което е (а не заради онова, което бихте искали да стане), тогава съвместният ви живот ще протича значитешю по-гладко и по-щасттшво.

Можете ли да направите бебето си по-умно. Краткият отговор е да... и не. Днес специалистите са единодушни, че средно около половината от интелигентността на човека се определя от гените, а другата половина от фактори като хранене, инфекции и други вредни процеси, както и, разбира се, от опита по време на растежа. Тук става въпрос за ниво на интелигентност, измервано по стандартните тестове за интелигентност (вж. „Учене и мозък“ в Раздел V). Има други вицове интешагентност като междуличностната (тоест способността да разбираш другите и да си добър слушател), атлетичнаТа и музикалната интелигентност.

Гените на човека са само груба матрица на мозъка; детайлите в мозъчната структура се запълват от опита. Гените насочват нервните клетки да се движат към различни части на мозъка и определят главните пътища, които свързват мозъчните дялове. Опитът и обучението влияят на начина, по който отделните нервни клетки се свързват помежду си, за да образуват миниатюрнитевериги, които са в основата на действителното мислене. Например, когато едно дете се учи да говори английски, укрепват определени мозъчни връзки в отговорните за езика дялове на мозъка. Същевременно връзки, ко Ито са уникални за други езици (да кажем, китайски), изчезват, защото не се Употребяват.

От гените зависи колко лесно или бързо човек може да възприеме опредепени знания или да придобие известни умения, По този начин гените могат да насочат заложбите на човека в дадена посока (например има хора, които помнят цифри или пък са физиономисти). Също така те определят и границите, до които може да се очаква, че ще достигне детето в развитието си. За цяла година в Детската лига аз нито веднъж не успях да ударя топката. (Много от пациентите ми са чували тази история. Мисля, че им е забавна и едновременно с това ги убеждава, че не е нужно да си добьр във всичко, за да успееш в живота.) Можех ли с достатъчно упражнения и тренировки да се науча да удрям топката? Може би, но щяха да са необходими огромни усилия, за да имам приличен удар, а се съмнявам, че някога щях да стана наистина добър играч.

Заниманията на детето (например спортните тренировки) влияят върху мозъчното развитие, но мозъкът има огромна роля при определянето на преживяванията, които детето търси и харесва. Мъдрите родители помагат на деца

та си да откриват и развиват талантите си и съзнават, че всеки има предел на възможностите си, който трябва да се уважава.

Супербебета. Ученето предизвиква физически промени в мозъка. Но това не означава, че можем (или трябва) да създаваме супербебета с помощта на безмилостни стимули и образование. Бебето учи най-добре, когато е щастливо, спокойно, съсредоточено и участва активно, а не когато е потиснато от студеното, нежелано и неестествено стимулиране. Нат-ранените и неподходящи форми на обучение наистина нямат никакво място.

Най-добрите впечатления за едно бебе са онези, които му доставят истинска радост. За да е полезно, преживяването трябва да бъде смислено за вашето бебе. Можете да разберете, че е така, когато то се усмихва, смее се, тука или наблюдава с искрящи очички. Малките деца не разбират думите на родителите си, но със сигурност разбират, че им се говори!

Много продукти излизат на пазара c рекламата, че правят бебетата по-умни и че това е „научно доказано“, Такива твърдения са силно преувеличени, да не кажем направо -неверни.